ЩО ЗА ВРЕМЕНА

Докато се прибирам, чета стих,
"Лист, без дърво", на Паул Целан,
хвърлил се в Сена от моста "Мирабо"
през хиляда деветстотин и седемдесета:

"Що за времена са това,
когато един разговор
става почти престъпление,
понеже в себе си включва
толкова много изречено?"

Минавам покрай
две момчета и момиче,
които си убиват времето,
блъскайки се едно в друго,
надули яката поп фолк
през микрофона
на телефона.

Хихикащи
човекоподобия,
за които поезията
сигурно е мръсна дума,
досаден словесен отпадък,
извън речника на цвилещите им
и самодоволни душесвърталища.

Що за времена са това,
когато един стих, мисля си,
става тежко престъпление,
понеже в себе си побира
толкова недоизречено...

Свивам зад ъгъла на вечерта,
за да си потърся верен отговор.


-