БУТИЛКА БЕЗ ПИСМО

Без теб
душата ми е
като хвърлена
в морето на времето
бутилка без писмо, която
сякаш проси попътен вятър,
за да срещне бряг, а не скала.

Виж само как вятърът превръща
вълните в цветни шалове,
докато залезът се
оглежда жадно
в тях.

Не знам защо
привиждат ми се
шалове навсякъде.

Дори и като светкавици
на гръмотевична буря.

Ти, знаеш ли?

-