ШАЛ

Да си бях свил
поне един неин шал
от любимата ѝ колекция.

Шалът, с който е обиколила
половината земно кълбо,
ухажвана от ветровете
на времето и часове
за улов на спомени.

Шалът, с който
не можеш да я объркаш
в тълпата с която и да е друга.

Нейният як щит срещу
недоброжелатели.

Магнит за поети
и непохватни
мечтатели.

Шалът, който
прилича на водопад
за изкушени любители
на екстремните скокове.

Изпитвам светла вина,
че не го откраднах
навреме.

И вместо шал,
взех, че си свих
свенливата ѝ усмивка,
тайната на погледа ѝ
и бездомната ѝ
мисъл за мен.

Предайте ѝ, че ги пазя на топло,
ако случайно реши да ги потърси.

Тук съм си. В това стихотворение.
Плътно. 24 часа в денонощието.

Само нека звънне на вратата.
Или три пъти да ми почука.


-