ДУМИ (ПО АНА БЛАНДИАНА)

Всичко, което докосна, превръщам в думи,
върти ми се в главата с дни този откъс
от стих на Ана Бландиана.

Чета я с притаен дъх: тежко ми, тежко,
от дърветата вече не капят листа,
само думи се ронят наесен -
стари и жълти...

Не знаех, Ана, че и аз като теб съм заплаха
за природа, предмети, хора, градове и държави.

Не знаех, Ана, че застрашавам
и живота на самата поезия.

Не съм от тук,
дойдох за
малко...

Колкото да поухажвам
сянката ѝ, която си играе
на криеница не с кой да е,



                

                                            а с бог.


-