КРУШИ

Крушите на ей онова дърво там
гният спокойно в сянката му,
изпопадали по земята.

Така и никой
не вкуси от тях,
не откъсна и една,
за да потече сок
покрай устните,
по брадичката...

Така и тя не протегна ръка
и не впи устни в узрелите ми
стихове, напуснали картината
на самоукия небесен художник.

-