КЪРМА

Светлокоса жена с бебе в скута
е приседнала на тротоар
до масивната сграда на
министерството на
вътрешните
работи.

Количката
за близнаци
ме връща в
близкото
минало.

Не съм нищо повече
от усмихнат минувач,
който просто влиза
в нечий кадър.

Окъпана от есенното слънце
бялата ѝ кожа отразява светлина,
докато е извадила натежала гърда,
за да кърми една от двете си рожби.

Сляпа е за който и да било наоколо.
Глуха е за фучащите коли пред нея.

Такава картина се впива в очите ти
и не те напуска до края на дните.

Светлокосото бебе в ръцете ѝ
е клюмнало назад глава
и суче в нещо като
полусън.

Едва ли
който и да било
представител на
органите на реда
би прекъснал
кърменето
на ангел.

Такава картина
трябва да се съхрани
само със стихотворение,
мисля си, докато отминавам,
и се срамувам да се обърна,
за да не нараня платното,
докато излизам
от рамката...

Така, както един поет охранява,
никой друг не може, никой друг.


-