СТРАХ

Не ме е страх от коварната ласка на тъмното.

Или да не нагазя в локва с двата крака,
малко след като небето
се е изплакало
на воля.

Не ме е страх
и от вятъра, който жули лицето ми,
за да ми подскаже най-новата си поема.

Не ме е страх от заговора на нощните пеперуди,
които дебнат светлината на тайната ми мисъл за теб.

Страх ме е само, че увисналата ми ръка
никога повече няма да приюти твоята.

Умирам от страх, че никой
никога повече няма
да напише и
един стих
за теб...

-