СПИСЪК

Да си поема въздух в косите ѝ.
Да притежавам всичките ѝ думи.
Свободата на мисълта ѝ да е моя.
Голотата ѝ. Истините. И лъжите ѝ.

Списъкът можеше да бъде и по-дълъг,
но това успях да прочета от лист
с размерите на човешка длан,
който някой беше забравил,
докато е чакал на опашка
за топъл-топъл хляб.

Наизустих го.

Сега остава и стихове да пропиша,
та да ми се смеят с глас хората,
роднини от мен да се откажат,
социалните да се намесят
за асоциалното ми
вдъхновение
по нея.

По-добре
да ѝ построя
колиба насред гора
от главозамайващи небостъргачи.

Все един ден ще се намери кой
да напише стихове за нея,
ако се разминат по алея,
докато аз линея от
безпомощност
по талията ѝ.

-