ПОЩЕНСКИ ГЪЛЪБИ

Гълъбите, накацали
по керемидите ти,
са пощенски.

До един
носят стиховете ми
за самотните ти коси,
самотните ти устни,
ръцете и бедрата,
непознали ласки,
изплъзнали се
от хватката
на скучен
полъх.

Напои ги.
Нахрани ги.

Пътували са с дни
към твоята безсънна сянка.

Небето им е тясно...

Над думите ми
се смили.

-