ЩРАК-ЩРАК

Щрак-щрак, щрак-щрак,
двама фотографи стрелят
по ухилените младоженци,
прегърнати под беседка
в Борисовата градина
за култова фотосесия,
а на метри от тях
клошар лежи
на тревата
и си чете.

Не го отразяват, нито той тях.

Потънал е в стихове, които е
писал преди половин век,
но са му отказвали
да го публикуват -
за разминаване
с властващи
и заразни
клишета.

Стихове,
с които е обличал
зъзнещата сянка на любимата си,
туширал е в зародиш отчаянията ѝ,
зазиждал е и най-малката ѝ пукнатина.

Стихове, които така и
никой никога няма да прочете,
след като съвсем скоро вятърът
го хване приятелски за ръка,
за да го упъти към
небесната
махала.

Щрак-щрак, щрак-щрак,
не устоявам да хвана в стихокадър
младоженците, които сменят смело
позите на телата и мимиките си,
а клошарят къса един по един
пожълтелите листове поезия,
за да ми напомни още сега
да погаля с пръстите
на простосмъртен
устните ти...

-