РАНИ

Няма как
да те подмине
това стихотворение,
отлъчило се от суматохата,
за да огрее с лъчите си
очите ти, премръзнали
от нечии уроки
и погрешни
уроци.

Ако не ни бяха губили времето
през годините разни празноглавия,
раните ми с раните ти незараснали
едва ли биха си говорили
така напоително
и с часове.

Настъпило е
време за безвремие,
време за самопризнание.

С кръвта на залеза кърви ми се по тебе...

-