НЕДОВЪРШЕНО

Гласът ѝ не е като на другите.
Тя не говори, а чурулика.

А ако ѝ се ругае, убеден съм,
че ще е като песента на врабче.

Не искам и да си помисля
как ухаят шепотите ѝ.

Как очите ѝ надникват
в най-забранените
и забравени
кътчета.

Подозирам,
че косите ѝ са приют
за бездомничещи пръсти,
а тялото ѝ е недовършено
в ръцете ми стихотворение...

-