НАГЛОСТ

И имаш наглостта
да се появяваш пред хората
без грам грим, без намек за лак,
без крещящо червено червило,
по кецове и раздърпани дънки?

И имаш наглостта да не забиваш
токчета в изпочупените плочки?

Да не си въоръжена с клин,
впит в бедрата и прасците ти?

Или с къса рокля, в която
да изпълняваш роля
на човек без
парола?

И имаш наглостта
да си муза извън музеите,
публична тайна, траен белег
върху плътта на този самотен стих?

И имаш наглостта да забравиш
да ме целунеш поне веднъж
за последните шест месеца,
пет дни, осем часа и
две секунди...




-