ЧЕТА СИ ПИСМАТА НА БУКОВСКИ

Нали знаеш,
разсъмвам се посред нощ,
а през деня се правя на буден.

Заобикалям тела и гласове.
Оставям да ме заобиколят.

Подминавам
самата поезия.

И тя мен подминава.

Чета си писмата
на Буковски
по тъмно.

Веднъж читателка взела, че
му изпратила ключа за дома си.

Адски готино, мисля си, докато
пъхам това стихотворение
в ключалката ти
и завъртам
няколко
пъти...

В два през нощта. Без да звъня.


-