Задрасквам с лека ръка стихове, които съм писал в недалечното минало и
дори са излизали вече в книжно тяло. Не съм и предполагал колко наивни и
не на място, признавам си, могат да ми звучат днес. Наченки на
стихотворения, които обаче така и не са успели да узреят. По-скоро ядки,
чернови, които вероятно е трябвало да спестя на читателите. Но съм
публикувал и тях, само и само защото са били част от нещо
като поетичен дневник, вдъхновен от определен човек. Оставял съм
отговорно и всеотдайно всяка следа до Нея. Напълно съзнателно. Изпитвал
съм искрена жал да избутам встрани, извън книга, тези полустихове, тези
сенки от думи, защото са били мои честни пулсации по някого, или
спонтанни изблици, приумици по някого, които така и не са се сбъднали
като истински и цялостни стихотворения. Но са били моята кардиограма по
някого. Стенограма на интимното, което отключва диви опоетизации и
платонизми. Споделям мнението си, за да не създам погрешното
впечатление, че бягам от самокритика и критика. Просто с времето всеки
автор съзнава за свои пукнатини, слабости, издънки, които компромисно
или от излишна самоувереност е допуснал. Поне знам със сигурност едно -
наложително е в следващи нови тиражи по-нататък да направя редактирани
версии на мои стихосбирки.
-
