ОТ РОВА НА НОЩТА

Утрото
ме измъква
от рова на нощта.

Поглеждам жадно към прозореца.
Отваря се едва-едва окото на деня.

Взира се в топлото й
отсъствие до мен.

Съседите си пускат кафемашината.
Точно в седем без пет. Не по-късно.

Време е да употребим
гласове, тела и думи.

Време е да сме
временни.

Съмва...



-