ПО БЯЛАТА ТИ КОЖА

По бялата ти кожа
мога да уморя очите си.

Да доловя маранята на раните ти,
невидими дори за медицината.

Да се оставя на светлината,
която лъха от мислите ти,
би било естествено.

Неестествено
би било да те отложа,
да те заменя, да те премълча,
да те сваля в бележките под линия,
където буквите са с дребен шрифт.

Най-малкото не би било проява
на особено добро възпитание
да те изоставя към края
на това стихотворение.

Важното е ти да бъдеш
невъзпитана с мен докрай,
докрай да бъдеш с мен
невъзпитана
е важното.


-