ЛИПСА

Липсва ми втрисането ти по мене,
втръсването ти от мене липсва ми.

Онази несъобразена скорост,
с която се движеха думите,
докато настръхвах
по бялата кожа
на душата ти.

Местата,
които щяха
да ни приютят,
ако се бяхме доверили
на магнитното поле между
самотните ни и свободни сенки.

Зимата измамна е, но в нея можехме
дълго, дълго, дълго да летуваме.

Липсват ми всичките страхове,
които можех да зачена
в твоето невинно тяло,
за да намеря друго
предназначение
на стиховете.



-