Долепих устни до шията й,
за да запазя някак равновесие.
Докоснах пръстите на ръцете й,
но ми се искаше да докосна
и пръстите на краката й.
Да ги разгледам
един по един.
Не знам
защо.
Исках да обиколя с нея
всички книжарници в града.
Да стоим гладни с часове,
но да си четем в студа,
дори и най-скапания
роман на годината.
Да се намълчим
като хората.
Не хлътвай,
помоли ме тя.
Обещавам, казах й,
но не издадох, че тече
вечен ток по стиховете ми,
копнеещи да опазят
нейната тясна
талия.
-
...
- петър петров
- Роден съм на 6 декември 1978 г. в град Враца. Завършил съм специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил съм магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил съм телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор съм на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), "Свидно" (2018), "Ще ти го кажа на ухо" (2019) и "Кръвопреливане" (2019), "Невменяем" (2020), "Стиходилър" (2020), "На забавен каданс" (2020). Носител съм на националната награда за поетичен дебют "Южна пролет" (2004). Създател на авторски песни. Баща на близнаци - момче и момиче.
