ВРАБЧЕТО

Правиш
и невъзможното,
за да ме забравиш.

Не минаваш по улиците,
по които вървяхме двамата.

Не слушаш любимата ни песен.
Не отпиваш от залеза с върха на устните.

Не внимаваш в паузите между думите
точно така както го правехме заедно.

Не закъсняваш за работа сутрин,
защото няма кой да ти отнеме
онези така скъпи пет минути
и двайсетина секунди
в най-дългата
ранобудна
целувка.

Не поздравяваш вече
с престъпна радост в очите
врабчето пред входа на блока,
едно от малкото оцелели в града.

Не си вече нечие вдъхновение
за безкрайно стихотворение.

Не запази и ключа
за вратата ми...

За да влезеш
внезапно
с взлом.

Знам.




-