ПРИЯТЕЛЮ БЕРГМАН

Жената е непозната държава,
която исках да картографирам,
нещо такова запомних да казва
Бергман, докато гледах филм
за тайните на неговия път,
свит в якето си заради
разваления климатик
в кино “Одеон”
на Попа.

До мен
някаква с пропуск
за безплатни прожекции
си извади плик с провизии
и цял час не спря да плюска,
да си събува и обува ботушите,
да си сваля и слага дългия шал,
и от десети ред, седмо място,
станах и се преместих
на първи ред, в края.

Някои жени не са държави,
а мочурища, които
не заслужават
и карикатура,
мислех си,
докато вървяха
финалните надписи,
а една сълза се стичаше
бавно по дясната ми буза,

приятелю Бергман...

-