ПУСТАТА МУ СИЛА

Тези дни посягам на Платонов.
Чета ненаситнически. Не се пестя.

Междувременно се отдавам
на дивашки платонизъм,
който, признавам си,
ми идва отвътре.

Тайно се надявам да ми посегнеш.
Да ме заключиш в прегръдката си.

Да обладаеш и последната клетка
на самоуката ми самотееща душа.

Да ме подчиниш на очите си.
На едно твое премигване.

На онзи поглед, с който
пиеш без да питаш.

На бърза ръка
да се саморазправиш
с най-слабите ми места
и да ми вземеш силата.

Пустата му сила
да ми вземеш.




-