КАКВО ЧАКАШ

Хайде, какво чакаш,
забрави всеки мой стих,
с който разсънвах тихо дните ти,
и си го връщах тъпкано на тъпотата,
избуяла изпод булото на времето.

Какво чакаш, хайде, забрави
още сега думите, от които
потръпваше цяла вечер
преди да отпуснеш
клепачи върху
уморените
от хора
очи.

Какво чакаш,
хайде, забрави и този стих,
още преди да си стигнала до края...


-