Върви ми се гол и бос в теб.
Мисля, че вече го казах някъде.
Не помня къде, как, кога и защо.
Едва ли и някой помни вместо мен.
Но съм длъжен да помня вместо теб.
Длъжен съм да пиша ден по ден,
докато през цялото това време
другите си бъркат в носа
и умело се превръщат
в хранопроводи.
-