ИЗВИВКИ

Преговарям си наум
извивките на тялото ти.

Някоя и друга твоя дума.

После дълго-дълго ги забравям.
Премръзвам от недоизказаното.

Треперя като недописан стих.

Влюбвам се без капка срам
във всичките ти наказания.

Всеки път по-различно
и по-различно от
предишното.

И никога излишното,
и никога излишното.




-