ПОХАБЯВА МЕ ТВОЯТА ХУБОСТ

Похабява ме твоята хубост,
думите похабява ми.

Отблъсква ме
от всяко
друго
тяло.

Боли ме погледа ти,
нахалната ти плахост,
живота в теб боли ме.

Болят ме устните ти,
когато забравят
устните ми.

И небето го боли,
когато му посявам
това стихотворение
за вечната градина
на несбъднатото.




-