ДОБРО УТРО, УТРО!

Добро утро, Утро,
обърнах се към нея
още с отварянето на очите,
още преди да се разсънят думите.

Още преди да пресрещна цялото
безобразие и рутина наоколо.

Още преди да съм вкусил
от тихата й сянка, която
придава кротък смисъл
на пребиваването ни
на тази планета.

Още преди
да съм се разколебал
да напиша това стихотворение,
но и това стихотворение
смело мен да напише.

Добро утро, Утро,
бих й казвал всяка сутрин,
докато отпивам от тишината й,
от тишината ми докато отпива.

Бих й подчертавал излишните
за другите изречения на деня.

Бих зачеркнал миналото си.

Бих се самонастанил
най-самонадеяно
в бъдещето й.

Бих прекарал
с раница на гръб
през всички митници
контрабандната си
и непоносима
нежност
по нея.




-