Малко след полунощ
седя на пейка до
Народния
театър.
Млади хора слушат
ненаситно ретро музика
и танцуват жадно по двойки.
Един мъж рови по кофите
и събира празни бутилки
от бирата, която
са изпили.
Друг минава покрай мен
без да ме забележи
и се изхрачва
звучно.
Дядо
на около седемдесет
излиза прегърбен от кабинка,
на която пише “Денонощна охрана”.
Две момичета приближават.
Искат ми огънче.
Нямам,
казвам им,
но се опитвам
от няколко минути
да напиша нов стих за нея.
Споглеждат се и размахват
ръце така все едно завъртат
развъртяната крушка
на голата сцена
на мига.
Нямам огънче,
отдавна огънче нямам,
казвам, докато се отдалечават,
обличайки бавно роклята на нощта...
-
