Тя се облегна на една страна.
Отпусна тялото си върху дивана.
Обичаше точно този момент.
Малко след девет вечерта.
Вземаше си Шопенхауер
и тихо, тихо се зачиташе.
А той се прибираше,
облян целия в пот
от бачкане.
И я питаше
както обикновено,
напълно откровено:
“Кво има за ядене, ма?”
-