ЗА ЕДНА СЕКУНДА

Ще ти го кажа на ухо.

Отвикнах да пиша дълги поеми.

Отвикнах да отвиквам
от самото писане.

Отвикнах
от викането
и замерянето с думи
за многократна употреба.

Сега ми се шепне по раменете,
лактите, коленете и петите ти.

По всичко, което подлежи
на шепот и бездумност.

Имам самочувствието,
че мога да се вградя,
а после да рухна
за една секунда
пред очите ти.

Да се предам пред бездната
на твоите безпаметни въздишки.

Да ти се наситя, да ми се наситиш,
а сетне нека, нека, нека да ни няма.



-