В ТИХОТО НА МОРСКАТА ГАРА

Ако съвсем се умориш
от всичко и всички един ден,
нали знаеш къде ще те чакам?

В тихото на морската гара,
където кораби отдавна няма.

Стари рибари чакаха да им клъвне,
а аз галех сянката ти със сянка,
слушах как ми разказваш
за детството си
с дъх на море
и репетиции
за театър.

Косите ти в пръстите ми
бяха като изгубени
морски вълни
през август,

а устните ти
преследваха плахо
дългата памет на устните ми.


-