РУТИНА

В очилата ми блести залеза.
Гледам пътя и мълча глупаво.

Накъде пътувам? Защо пътувам?
С кого пътувам? Къде е моят дом?

Задаваше си тя незададени въпроси,
без да подозира как подслушвам сърцето й.

И нямах друг избор, освен да я попитам -
разрешаваш ли ми да те ревнувам тази вечер
от единайсет до единайсет и пет-шест минути,
докато погубваш тялото си в неговото тяло,
с най-очевидната и трескава рутина,
която е по силите ти.

-