събота, 13 февруари 2016 г.

ПАРЧЕТА НЕБЕ



Всеки стих
е като нощен щрих,
нахвърлен на един дъх
върху платното на времето.

Непрекъснато съприкосновение
на съкровеното ти с нечие съкровено.

Отворена рана, която сдобрява
твоята тишина с нечия друга.

Опит да преразкажеш
един век за секунда.

Да се счупиш
до парчета

небе.


-