Закъде
си се забързало момче
с тази раница тежка на рамо
виж онова малко врабче
което се крие в скута
на онова дърво там
от сянката си
по-голямо
закъде си се забързало
и ти момиче като кокиче
виж онова там дръвче
посадено преди век
от непознат човек
закъде си се забързал
и ти поете на поетите
да пишеш като луд
под дулото на времето
закъде си се забързал живот
и ти смърт закъде така
добре гримирана
безразборна
разюздана
закъде
закъде
и ти бог
и ти
закъде си се забързал
да диктуваш на ухо
стих след стих
на онзи там в онова кафене
който грижливо и четливо
записва дума по дума
закъде
закъде
закъде
-
