Не ти се чете вече
за онова дърво там.
Знам.
Не ти се чете.
Разпролетява се.
Други мисли те сполетяват.
Вълнуват те
много по-сериозни неща
от онова дърво там, за което
пише вече втори месец
един поет без име
и презиме.
Подмини това стихотворение.
Усмихни се. Върви си по пътя.
-
