вторник, 2 февруари 2016 г.

СЪН



Сънувах, че закъснявам
да водя емисия новини
в девет вечерта.

И закъснях.

Сънувах, че закъснявам
да обясня подробно колко е ценно
да закъснееш за емисия новини,
която е трябвало да водиш
точно в девет вечерта.

И закъснях.

Сънувах, че закъснявам
да си взема навреме
трудовата книжка.

И закъснях.

Сънувах, че закъснявам
да скъсам със старата
и да си извадя нова
трудова книжка.

И закъснях.

Сънувах, че закъснявам
да видя как ще се разтопят
ледените висулки до прозореца.

И закъснях.

Сънувах, че закъснявам
да й кажа направо в очите
колко е различна и колко я обичам,
извън всякаква логика на мисленето.

И закъснях.

Сънувах, че закъснявам
да кажа на целият свят в очите
колко е важно да си влюбен до пръсване.

И закъснях.

Сънувах, че закъснявам
да обясня колко е безценно да пишеш
задъхано, с парчета от думи, от смисъл.

И закъснях.

Сънувах, че закъснявам
да видя как някой ще прочете
само това, а не друго мое стихотворение.

И закъснях.

Сънувах, че закъснявам
да дам интервю за писането
на едно такова стихотворение.

И закъснях.

Сънувам, че закъснявам
да дам интервю за това
как никога не трябва
да се дава интервю.

И закъснях.

Сънувах, че закъснявам
да си взема сбогом с поезията.

И закъснях.


-