четвъртък, 11 февруари 2016 г.

РАЗСЕЙКИ ПОЕЗИЯ



Опитах да се скрия.
Там, където е най-скришно.
Застанах плътно зад думите си.
Не си взех нито хляб, нито вода за пиене.

Останах с празни ръце. Почти не се долавя
пулс на сърце. Признак на живот някакъв поне.


Стоя си така с дни. Плътно. Зад думите.
С празен поглед. Без вода. Без хляб.

Разселен и от вселената.
С разсейки поезия.

Разсеян по теб.


-