Роби на посредствеността сме, роби на ленивостта, роби на високомерното
невежество - политическо, социално и икономическо. Това трябва да се
изучава като робство в учебниците, а не да се замеряме и възпаляваме с
национализми. Историята не прощава на мързеливите и безпросветни
общества. Тя ги подминава. Такива разнебитени общества като нашето дори
не заслужават прегръдката на историята. Историята не обича такива
общества, а ги посочва с пръст. Оставя ги някъде в кьошето. Или в
бележките под линия.
...
- петър петров
- Роден съм на 6 декември 1978 г. в град Враца. Завършил съм специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил съм магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил съм телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор съм на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), "Свидно" (2018), "Ще ти го кажа на ухо" (2019) и "Кръвопреливане" (2019), "Невменяем" (2020), "Стиходилър" (2020), "На забавен каданс" (2020). Носител съм на националната награда за поетичен дебют "Южна пролет" (2004). Създател на авторски песни. Баща на близнаци - момче и момиче.
