неделя, 31 януари 2016 г.

МИГ БЕЗ МИГ



Ще си прережа вените,
ако усетя в онзи миг без миг,
че съм останал по безустие,
а сянката ми няма шанс
да срещне друга сянка.

Ако сянката ми с друга
няма как да бъде просто сянка,
ще се хвърля от най-високото,
докато кръвта ми пее тихо,
тихо пее химни анонимни.

И се лее като за последно,
и се лее като за последно.

Ще свърша като нечакан,
неочакван свършек.

Недописан ръкопис.
Без почерк.


-