Нямам нужда вече да виждам.
И ръцете си в теб ще заровя.
Забравих кога и защо да прегръщам.
И пръстите, треперещи от живот за живот.
Дано сами намерят своя път без път.
Ще заровя и думите,
уморени от наддумване.
И дано някой ден ме изровят от теб.
Дума по дума, ред по ред...
Излишен е всеки автопортрет.
-
