Вкарваш ключа. Завърташ.
Вратата не се отваря.
Заяжда, заяжда.
Някой е опитвал
да отвори, докато спиш.
Да нахълта. Да претърси.
Да изнесе каквото види.
Без да губи време.
Без отпечатъци.
Нищо кой знае какво.
Някой искал да ограби някой.
Но в ключалката ти -
чужд счупен ключ.
И няма излизане,
и няма излизане.
Неделя рано сутрин е.
Зима. Студ. Неуют.
Откъде сега
да намериш флекс
за вратата на сърцето си?
-
