ЗНАЕХ СИ

знаех си

знаех си че повереното ми
от лапите на случайността мушкато

ще разцъфне някой ден

знаех си
каза си
той

с усмивка на лице
с усмивка на сърце

дори и изоставеното мушкато
не забравя да цъфти
каза си

не забравя
да избухне в цвят

не забравя
не забравя

повтаряше си

стайна температура
няколко слънчеви лъча

и няколко глътки вода
от време на време

нищо друго
не му е нужно

нищо друго



...