ИНТЕРВЮ С КШИЩОФ ЗАНУСИ

Проф. Кшищоф Зануси, режисьор, сценарист и продуцент:

ПОЛИТИКАТА СЕ ПРЕВЪРНА В КИЧ

- Проф. Зануси, какво е отношението ви към магията на късометражното кино, към по-младите от вас кинаджии, които тепърва си отварят очите за киноизкуството? Какво ще представлява конкретно вашият майсторски клас в Балчик?

- В моя майсторски клас в Балчик с младите кинаджии ще обсъждаме взаимоотношенията им със света и самите тях и въпросите, които искат да зададат. Ще изследваме към кого са отправени те и как могат да бъдат комуникирани.

- Наскоро наша режисьорка сподели, че у нас липсват т.нар. кинобарони, които съществуват в страни като вашата. Тя дори припомни как заедно с Анджей Вайда сте реагирали веднъж на изказване на министър на културата, който искал да ореже парите за кино. Пишете възмутени статии, в рамките на няколко дни министърът е свален от трона си. Как се става кинобарон?

- В условията на демокрация човек се превръща в барон благодарение на общественото мнение. Не мисля, че съм барон, но понякога се държа, като че ли съм.

- Заглавието на филма ви "Животът като смъртоносна болест, предавана по полов път" е взето от надпис, който забелязвате на стена близо до дома ви. Превръщате тази улична сентенция в цял филм. Чувствал ли сте се като крадец на съдби, правейки своите филми?

- По принцип аз никак не харесвам графити. Възприемам ги като натрапен, нежелан израз. Въпреки това понякога ги чета. Ако ме питате за ограбването на съдби - не одобрявам кражбата под каквато и да била форма. Но подчертано се вдъхновявам от живота на хората.

- По повод смъртта на големия полски поет Збигнев Херберт казвате: "Той никога не постигна онази дистанция към света и човешките слабости, каквато дава старостта. Умря като все още млад човек." Какво отшумя у вас през годините?

- С възрастта дистанцията между теб и света се увеличава. Все повече я усещам. Ако бях по-млад, щях много повече да преживявам критиките и враждебността на някои от колегите ми. Сега ги възприемам като нещо обичайно. 

- Кои са най-откроимите слабости, които рушат човешката вселена? Каква е интуицията на глобалния човек към постмодерното време, в което се оказа, че пилеем себе си?

- Аз не вярвам в постмодерността. Тя създава само объркване. Основните принципи в живота са непреходни.

- Ако видите отстрани живота си като на лента, каква форма бихте избрали да го визуализирате - документален, игрален или късометражен филм? Или клип? 

- Цялото ми творчество е коментар върху собствения ми живот. Най-често използвам повествованието. Разказът понякога е документален, понякога сценичен.

- Един от най-дълбоките поети, които съм чел, е сънародникът ви Тадуеш Ружевич, който веднъж казва: "Велики Дон Кихоте! Остана Нищото. И ако ние, хората, не се вразумим и не овладеем това разрастващо се Нищо, тогава... Какво тогава?! Ще си устроим такъв ад тук на земята, че Луцифер ще ни се стори ангел… Политиката ще се превърне в кич, любовта - в порнография, музиката - в шум, спортът - в проституция, религията - в наука, науката - във вяра"?

- Възхищавам се на Ружевич и по-специално на цитата, който сте подбрали. Политиката се превърна в кич. Науката често е по-скоро религия, отколкото търсене на истината. Любовта и смъртта се превръщат в клишета от масмедиите. Гледам на този процес като на объркания ритъм на прехода. 

- Творци като Ружевич странят от медийната публичност. Как тълкувате това общуване от разстояние със света чрез изкуството?

- Комуникацията трябва да бъде ефективна, а за целта разполагаме само с медиите. Това е факт. Те принизяват нашите послания. Банализират ги. Но ние нямаме друг избор - comunicare necesse est - общуването е необходимост. 

- Истината или лъжата са дневният ред на обществото, на властимащите и властнямащите?

- Не е вярно, че в условията на демокрация всички сме властнямащи. Разполагаме с правото си на глас. Защо не го използваме в полза на истината и добруването?

- В репортаж за БНТ в началото на годината казахте, че много често в ежедневието поляците се държат непоносимо един с друг, а в критични ситуации се обединяват и се жертват. Има известна прилика с българите. Станахме част от Евросъюза, но ни обвиняват в корупция, в неусвояване на евросредства. Политическите боричкания парализират обществото ни. Как си обяснявате примиренчеството?

- Предполагам, че повишаването на жизнения стандарт превръща хората в безразлични и мързеливи. Дали трябва да страдаме, за да сме принудени да се борим за това, което съкровено желаем в душите си? Това е голям капан.

- Сещам и за големия социолог Зигмунт Бауман, който гостува в България преди няколко години. Освен че непримиримо анализира холокоста, той говори за постмодерна етика, за живот във фрагменти, за глобален безпорядък. Нямаме време дъх да си поемем - толкова светкавично се нижат случки, образи, последици. Има ли изход от подвижните пясъци на времето, в което виреем?

- Спомням си сънародника ми господин Бауман като догматичен сталинист. И тъй като той никога не се покая, не се интересувам особено от неговите възгледи. В собствените си очи вероятно винаги изглежда актуален... Аз вярвам в свободата. Въпрос на наш избор е как ще разполагаме с живота си. Не е нужно да тичаме, докато останем без дъх, ако не го желаем. Вярвам в личната свобода. 

- Какво мислите за отсъствието на усмиряващата Институция, на Авторитета, който да оглавява и възпроизвежда ред, йерархия - на личностите, ценностите, социалните постове, маски, роли?

- Имаме нужда от авторитети винаги, когато трябва да действаме. Времето е на наша страна и това ни позволява да задоволяваме собствените си желания. Границите съществуват, но трябва да се чертаят от самите нас.

- Бауман казва, че вече няма естествени граници, няма ясно определени места, които заемаме. Има все по-малко причини да стоим на дадено място. Няма "солидни стени", "фиксиращи маршрути", властва несигурността. Плашещи ли са тези констатации?

- За разлика от Бауман не виждам голяма опасност в липсата на ясно определени места, които населяваме. Уголемили сме света си, подобно на хората през Средновековието, които пътували като духовници, учени, воини и т.н.

- Как да мислим любовните взаимоотношения, живеейки и чувствайки на бързи обороти? 

- Любовта внася в живота ни върховно чувство. Ако банализираме любовта, пропиляваме своя житейски шанс. Сексуалната революция донесе ново предизвикателство за човешкия дух - как да се наслаждаваме на свободата на сетивата, без да увреждаме способността си да обичаме. 

- Имаме ли авторски права върху живота си? Или някакви инерции изцяло са иззели функцията на Аз-а, автентичността ни? 

- Притежаваме ли живота си? Това зависи от ролята, която разпознаваме за себе си - на създатели или създадени. Ако има Бог, той притежава живота ни. Ако няма Бог - ние притежаваме живота си. И, както е казал Достоевски, няма друг въпрос освен този за съществуването на Бог. 

- Какво ви е отношението към чувството, което обзема съвременния човек, когато влиза в интернет, попада на сайтове като YouTube, MySpace, десетките торенти, от които си сваля безплатно филми, концерти, тв предавания…

- Не мисля, че трябва да се вълнуваме за техническите аспекти на модерното общуване. Като физик аз ги пренебрегвам.

- Ще издадете ли какво представлява последният ви филм за кралица Ядвига, средновековна светица, покровителка на Полша? 

- Проектът ми е временно спрян. Пари…

- Предвиждате ли следващ проект?

- Планирам нов филм за доброто и злото в корпоративната действителност.

- Какво ви кара да се чувствате щастлив, събуждайки се рано сутрин? 

- Имам ниско кръвно. Не обичам да ставам рано. Ако все пак се случи - това, което ме движи, е надеждата, че животът ми има смисъл.

- Най-странната реплика, която сте чули в последния месец? И как я тълкувате? 

- Една много обикновена. Парите са добър слуга, но много лош господар. Използвайте ги, без да им се подчинявате!

мое интервю с Кшищоф Зануси, публикувано в "Монитор" на 8 юни 2009 г.


-