СТИХОВЕ ОТ "ПИН КОД: ЛУКЧЕТА"

ПИН КОД


Тя пристъпва.
Плавно. Гальовно.

Под прикритието на улични светлосенки
и невидими улични музиканти.

Покрита с облаци неутралност.

Виждам я - бяла.
Ослепително бяла.

Продължително плавна.
Продължително гальовна.

Непрестанна.

Спира се.

Влиза в сладкарницата
и си купува мляко с ориз.

Вкусва.

Това е нейният личен time out.
Бих отсякъл: ПИН код.

Вкусвам.

Виждам я -
млечна, кротка,
лекоатлетична, многосрична.

Достатъчно я виждам.
Разводнявам се.

По кожата ми
вече никнат оризови полета...





ТРОТОАРИ


Посявайки по тротоарите мълчание
и мимолетни неприлични силуети
посяваме безсрамни биографии
и играем пируети

Воним на кожа и утопии
воним на агресивна тротоарна естетика -
пастетна естетика

Посявайки по тротоарите мълчание
със закъснение разбираме че психиатрите
са затворили частните си кабинети
в интериорен хаос и скъсани тапети

Посявайки по тротоарите мълчание
Посявайки по тротоарите мълчание
Посявайки по тротоарите мълчание



ГРАДСКО


В този град
в който аз не съм роден но в който са родени
безлихвените ми сънища спуснати отгоре

в този град
на предплатената ми гражданска отговорност
в който плъзват слухове като гущери

домовете ни са луксозни пещери
а домашното ни възпитание
се гледа при закрити врати

в този град
в който няма време и минута е много
в който хората не са вече хора а секунди

времето не е вече време
а преждевреме

хлябът не е вече хляб
а комплект сухари

душите ни не са вече души
а кандидатдуши

в този град
в който аплодисментите
са по-важни от пласмента

в този град в който
непрекъснато царят безразборни връзки и развръзки
мъжете знаят защо а жените само се правят че не знаят

ние сме дистрибутори на нежност
само в две калории

в този град в който няма град
а армия от полулегални градоначалници
всичко си върви по градоустройствен план

в този град в който аз не съм роден
и никога няма и да се родя

така или иначе
просто няма какво да се случи


-