ПО СЛЕДИТЕ

По следите
ще се познаем,
каза ми тя, докато
наблюдавах листопада
зад гърба ѝ, вместо да подържа
ръката ѝ до края на това есенно

стихотворение, способно да засенчи всяко друго.



-

КАРТИНА

-

КАРТИНА

-

КАРТИНА

-

ТЯ УМЕЕ

Тя умее
да влюбва извън
рекламното време
на любовта по света.

Завидна привилегия.

Мен би трябвало да ме арестуват
за склоняване към остихотворяване.

Не, не е смешно...



/превърнат в стих от текст от "Твърде лично"/ 


-

ТРЕВА

Тя е тревата,
която ражда капките роса,
за да се оглеждам рано сутрин,

малко преди другите да се събудят.



/превърнат в стих от текст на "Твърде лично"/ 



-

КАРТИНА

-

МОЙ СТИХ - ТАТУС ВЪРХУ ТЯЛО

-

НЕ СЪЩЕСТВУВА ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ

Не съществува
това стихотворение.

Не е от плът и кръв. Не диша.
Привидение на привидението е.

Няма пулс. Не притежава и сянка.
Не подлежи на свободно тълкуване.

Не е и посветено на никого.

Няма свойството да свети
със собствена светлина.

Не се води
на отчет.

Ничие е.

Няма лична карта,
няма си и местоадрес.

Няма си парола за отключване
и прозорец през който да надникнеш.

Това стихотворение е недосънуван сън.

Невидим шал за зъзнещи сенки
насред поляната на нощта,
докато на мен ми се
есенее по нея...

-

СЛЕД МЕН

Преди да ме попиташ, ще ти кажа.

След мен остават стихове на прах,
по които вятърът ще пише
други стихове
за нея...

Но пак от мое име.
Подкупих го навреме.



-

ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ

Ще се срещнем, знам...

Ще си подадем ръка и ще се запознаем.
Без да разменим и една дума.

Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата
в короните на разсъблечените от есента
все още недоизсечени дървета.

Ще оставим приказките на мухите.
Те винаги имат какво да кажат.

И мравките по паважа
не остават по-назад.

Не е като да няма кой
да си отвори голямата уста.

Ще се срещнем с теб, за да не
произнесем нито едно изречение.

И стъпките ни ще са
безсрамно тихи.

Ще заживеем
без думи.

Подслушвателните
от агенцията по сигурността
ще се окажат напълно безполезни.

Няма да си разменяме и бележки,
няма да има словесни грешки,
жестовете ще забравим.

Дори езика на телата ще изоставим,
докато вървим с години към залеза,
влюбени престъпно в тишините си.

Ще се срещнем, знам...

-

НЯМА НАЧАЛО, НЯМА КРАЙ

Това стихотворение
си няма начало, нито край,
върви си по пътя и си събира
есенни листа, изхвърлени думи
от нечие друго стихотворение,

избелялата визитна картичка
на самотния и ням вятър,
който някога развяваше
дългите коси на нечие
любимо момиче,

вещо лице без лице
е това стихотворение
без право на начало и край,
за което мнозина го презират,

и ако мине някой ден покрай вас,
не го заговаряйте, само му кимнете,
къшей хляб и чаша вода му подайте,
връхна дреха за из път му подарете,
но посоката с пръст не му сочете,

това стихотворение
без край и начало
копнее в нея
да се влее...

-

БАЛОНЧЕТА

Момиченце
на около седем
си прави балончета
и тича по тях, за да ги пука.

Бърза да унижи
нетърпимата
красота.

А аз пускам
думи във въздуха,
но никога не ги настигам.

Все ще му потрябват на някого
да довърши своето влюбчиво
до смърт стихотворение...

-

ПРИСТАН

Клошар и студент
по актьорско майсторство
седят на прозорец пред НАТФИЗ
и играят поредната партия шах,
а аз цял ден умувам как да те
матирам само с три стиха,

за да ми пристанеш,

пристан за тъгата
като се стъмни
да ти бъда...

-

ПО ВИСЕНТЕ АЛЕЙСАНДРЕ

Кой твърди, че любовта е брадва,
умора, която тялото на две разкъсва,
болезнен свод, през който светлината
слиза и никога и никого не докосва,

пита Висенте Алейсандре,

и докато бързам
да отговоря вместо
приказливците наоколо,
есенното слънце погалва
пръстите ми върху айфона,

а тя ми звъни, за да скрие
ръката си в моята още днес...




-

НОЩТА

-