НЯМА НАЧАЛО, НЯМА КРАЙ

Това стихотворение
си няма начало, нито край,
върви си по пътя и си събира
есенни листа, изхвърлени думи
от нечие друго стихотворение,

избелялата визитна картичка
на самотния и ням вятър,
който някога развяваше
дългите коси на нечие
любимо момиче,

вещо лице без лице
е това стихотворение
без право на начало и край,
за което мнозина го презират,

и ако мине някой ден покрай вас,
не го заговаряйте, само му кимнете,
къшей хляб и чаша вода му подайте,
връхна дреха за из път му подарете,
но посоката с пръст не му сочете,

това стихотворение
без край и начало
копнее в нея
да се влее...

-