БУКЛИ

Да те попитам все пак,
малко преди да падна
в топлите длани
на нощта...

Свободно ли е
между буклите ти?

Свободно ли е между
мислите ти, които
те теглят лакомо
към този свят?

Искаш ли
да ти чета на ухо,
с пресъхнало гърло,
премалял от копнеж,
до чистата като сълза
влюбена утринна роса?

И, моля те, само
не ме карай
да търся
финал

на този самотен
осмомартенски стих..

-