СТОТИНКИ

Поезия е
симпатичната
циганка около шейсетте,
която привечер събира в чаша
стотинки пред тоалетната
на гъзарско кафене
в градинката на
“Кристал”,

гледа си клипове
унесена в телефона,
подпряла се на масичка
със запалена от часове свещ,

казвам й:

“добър вечер,
вие сте като в кадър
от филм, който бих режисирал”,

а тя си изважда
слушалките
и ми вика:

“а бе момче,
недей да ма снимаш,
я съм на работа, кво ма снимаш,
бегай от тука, че като станем
ша ти дам един филм”

-