СВИКВАМ

Не ме питайте как спах.
Като в колиба от картон.

Вече започнах да му свиквам.
Знам къде точно да поставя глава.

Ръцете къде да си държа.
Краката как да не излизат.

И езика - зад зъбите.

Където му е
мястото.

Знам вече
и в колко часа
тя ще ми донесе храна.

В колко ще ми смени
водата в купата.

Кога ще ме погали
с меката си длан
и ще ми каже
добро утро.

Не ме питайте
какво ще правя
чак до довечера.

Все ще намеря нещо.

Като за начало на деня
бих скочил в леглото й,
за да попия аромата
на завивките й.

Мисля да подуша и нейните сънища...

-