ДО КРАЯ НА НОЩТА

Сънувам,
че съм човек.

Не било толкова лошо
колкото разправят тук-там.

Малко повече тежат мислите,
но не е и болка за умиране.

След теб обикновено остават
не толкова косми, колкото
обелки от казани думи.

Някои хора дори
се задавят от
мълчание.

Но по-често
им засяда в гърлото
една или друга чужда дума.

Не ми се иска да се будя
и да се видя пак присвит
в колибата ми от картон.

Заключих се отвътре.
В топлата стая на съня.

Не мисля да пускам
случайни хора.

Ще я чакам.

Облечена в самота.
По ехо. С боси крака.

Оттук до края на нощта.


-